Научих се как се преследват политици.
Научих се да си разпервам ръцете, за да показвам на блъскащите ме полицаи, че съм с мирни намерения.
Научих се да искам идентификация на полицаи (име, чин, служебен номер, РПУ, значка)
Научих се да затварям задните входове, откъдето избраните от народа политици бягат от срещата си със същия този народ, и в частност от мен.
Научих се да разпознавам полицейска диверсия, когато натискат с щитовете безпричинно от едната страна, за да отвлекат вниманието от действието на друго място – основно заден вход.
Научих се, че хората, които организират полицаите на място са глупави.
Научих се, че хората, които организират полицаите на място са бавни.
Научих се, че мотивирани протестиращи със средства на комуникация винаги са преди полицаите и задават тона на действията.
Научих се как да изненадвам охраната на политиците със светкавична организация.
Научих се да задавам тона на политическия живот в страната.
Научих…
View original post 340 more words