Вчера през BalkanLeaks излезе наяве инструкция за отразяване на протестите и полицеското насилие от 12ти ноември 2013та година. Технически автор на документа е Тодор Пройчев – парламентарен секретар на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Днес стана ясно, че истинският автор е Румен Гечев, инжeнера на хиперинфлацията при Жан Виденов, а автентичността на документа е потвърдена  и от председателя на Народното събрание Михаил Миков. Това със сигурност е само една от поредицата инструкции, които имат за цел да делегитимират и подменят протестите.

Текстът:

Опорни точки
За протестите

През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на “Котараците”, “Титаните” от чистотата. На практика имаше 2 протеста:

Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – “зелени”, анархисти, “традиционните” протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и “студента” с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.

Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от “втора линия”. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски “протест”, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от “Титан” и свързани с бившия шеф на “Напоителни системи”. Отново – “зелените”, свързани с Прокопиев, включително и журналистка Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в “Дневник”, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов.

Разплащането с “протестиращите” – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за “протестиращ”. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник. Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за “полицейското насилие” при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за “полицейското насилие”.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на “протестите”, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира “протестна вълна”. Досега “протестите” така и не успяха да “излязат” от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с “граждански” такъв в София”.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА.

Важен текст на Бойко Пенчев от блога му Хляб по водата:

Студентската окупация от самото си начало е подложена на невиждана медийна атака по всички фронтове. Както би казал Гео Милев, платени журналисти и разлютена милиция от форумни тролове задръстиха публичното въпроси с въпросите на един псевдо-демократичен псевдо-разум, който истерично врещи:

„Университетът не е място за политически действия!”

„Окупаторите са платени от Иво Прокопиев!” (или Плевнелиев, Бойко Борисов, Миглена Кунева…)

„Искат да върнат Герб на власт!”

И най-повтаряният аргумент:

„Какви са тия 300 души, че ще пречат на останалите 24 000 да си

учат уроците?!”

Осмислянето на събитието непрекъснато се върти около това – малко или много са протестиращите, каква част от студентството (или българския народ като цяло) представляват? Лесно могат да се приведат исторически примери, които показват безсмислието на подобни въпроси. Каква е била представителността на Ботевата чета и каква част от българското население през 1876 г. е одобрявала нейните цели и методи? Или пък един не толкова престижен пример – каква представителност са имали комунистите, заложили бомбата под покрива на църквата „Св. Неделя” през 1925 г.? (Впрочем, не съм чул БСП да се е отрекла от този епизод от своята история)

Историята обаче няма да ни помогне да разберем какво всъщност се случва в Ректората и на улицата днес. Причината бройката на „окупаторите” да изглежда малка на фона на „неокупиращите”, е че в България личното оцеляване, личният дневен ред са се превърнали в публична норма. Именно това е главният „враг” на протеста, на всяко едно смислено колективно действие – апатията, неверието, че „нещо ще се промени”, твърдото убеждение, че „ще дойдат други на власт и пак ще бъде същото”. Само че, както беше казал някой, „песимизмът не винаги е знак за мъдрост”.

Политизацията на Университета не е проблем, а шанс. Истинският проблем не е политизацията, а де-политизацията на обществото ни. Де-политизирано в смисъла на тотално атомизирано, лишено от общ хоризонт, от воля за общи действия. Всеки е съгласен, че обитаваме кочина, но когато някой се опита да я проветри, веднага се появяват гласове, че така нищо няма да стане или че не е демократично да се отваря прозорец, защото на повечето прасета им било добре и така. Разбира се, обществото е станало такова не от само себе си. Този разпад на политическото беше внимателно режисиран от комунистическата мафия и манипулативните й придатъци, наричани за благозвучие „медии” през годините на Прехода. За да стигнем до онези думи на Ботев, пред когото иначе комунистите много се прекланят: „Свестните у нас считат за луди”.

Затова ако бях журналист, щеше да ме е срам да питам ехидно „Колко са окупаторите в 272-ра аудитория?” и нямаше да вра микрофон пред лицето на объркани девойчета на излизане от кафенето, които на въпроса „Подкрепяте ли окупацията?” не знаят какво да отговорят. Защото ако на повечето студенти, както и на по-голямата част от народонаселението, „не им пука”, вината е на медиите. Да не говорим за цинизма на онези „журналисти”, които направиха от простия бодигард Бойко Борисов премиер на България, а сега с фалцетен плам клеймят протестиращите, че искали да върнат на власт „тиквата” и „диктатора”. Бойко Борисов беше любимец на медиите, докато издърпваше електората на традиционната десница, но когато стана конкурент на БСП, изведнъж Бареков и подобните му прозряха, че той бил „мутра”.

Колко са протестиращите студенти и каква част от „народа” са те? Грешен и манипулативен въпрос. Александър Кьосев го каза по най-добрия възможен начин: “Народ” за мен са само тези, които проявяват желание да живеят заедно и притежават политическата воля заедно да определят живота си”. Мога да добавя само едно. Погледнато така, народът в България е малко. Но все пак го има.

Забележка: текстът непрекъснато се допълва и променя. Премахнахме НПО Родопи от биографията на Нина Гергова след забележка, че става въпрос за друг човек. Също така ще сме благодарни за всяко ново име и факт. 

От самото начало на протестите, които изригнаха с назначението на Делян Пеевски на 14.06.2013г., беше пусната в ход координирана кампания за подмяна и делегитимация. Заданието е  да бъдат подменени, изкривени, смазани, съсипани и отстранени не само протестиращите, но и тяхните искания и цели, които биха прекъснали току-що започналото окончателно завземане на държавата от така нареченото задкулисие. Същото задкулисие, което има марионетно правителство, марионетни партии, марионетен парламент, марионетен главен прокурор, марионетни медии и марионетни будни граждани, които да поведат активното мероприятие.

Тъй като тяхната роля за ситуацията в България и задълбочаващата се диктатура е изключително сериозна и вредна, ще изредим основните гаулайтери-комисари (поради национал-социалистическия характер на управлението). В този списък пропускаме за момента депутатите и министрите с изключение на един, университетски преподаватели и други, като вероятно те ще са обект на следващи публикации.

По азбучен ред:

Александър Симов – представя се за ляв журналист, автор на голям брой текстове с невярно и манипулативно съдържание.

Ангел Джамбазки – заместник председател на ВМРО, член на СОС от листите на ГЕРБ и ВМРО, участник в ксенофобски акции, както и в опити за нарушаване на гражданския мир, приближен до нацистки групировки. От 14ти юни насам е активен участник в акциите на Николай Бареков.

Ангел Зафиров – зет на Андрей Райчев. Освен bgtatko, Зафиров е и движещата сила зад сайта foo.bg, създаден с единствената цел да разпространява невярна и манипулативна информация за участниците в юнските протести.

Ангел Славчев –  кандидат за депутат от „Българска лява коалиция“ в 2009 г. и на местните избори в 2011 г. и член до 2012г., национален координатор на младежкия клуб на движение “Русофили”, участва във фондация „Бузлуджа“, организатор на контрамитинги срещу демонтирането на ПСА в София. Известен и като “Че”, Славчев беше едно от лицата на т.нар. февруарски протести, а впоследствие официализира заплащането си, като стана водещ на предаване по ТВ7.

Андрей Вълчев – приближен до Сергей Станишев активист на БСП и участник в опита за погром над Софийския Университет.

Андрей Райчев – тъст на Ангел Зафиров, освен това милионер и социолог, активно работещ за запазване на властта в ръцете на бившата Държавна Сигурност и избуялата от нея олигархия, от която е част и той самият. Собственик на огромни голф игрища.

Ани Алашка – ПР на БСК и Божидар Данов. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Бел. Набива се на очи, че едни и същи хора са станали уж случайно “лица” на февруарските протести, а впоследствие се афишират като случайни граждани в защита на правителството на Орешарски, като се оказаха и приближени или членове на БСП. Съучастието им в нападението над СУ на 27.10.2013г. също е сигнал, че всяко едно от действията е част от по-широк план, организиран от едно и също място.

Бисер Миланов – известен като Петното, осъждан за тежки криминални престъпления, приближен до Антон Милтенов-Клюна, бивш шеф на наркоразпространението в русенския регион, лидер на гражданско сдружение “Свобода”, организира погроми и провокациите в протестите и един е от гражданите, допускани до министър председателя Орешарски и до вътрешния министър Йовчев.

Богомил Бонев – бивш министър на вътрешните работи, впоследствие активен участник в роенето на СДС и десницата. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Борис Цветков – депутат от БСП, професионален активист на партията и водач на опита за погром над Софийския Университет в съучастие с представители на нацистки организации, футболни агитки и осъждани за тежки криминални деяния.

Борислав Цеков – миналият през НДСВ и Новото време Цеков е известен единствено със законовата поправка, която криминализира притежанието на еднократната доза наркотик за лична употреба. Членува в управителните органи на различни неправителствени организации, като в последно време финансирането им води към “Позитано” 20 и БСП.

Велислава Дърева – дългогодишен журналист с леви убеждения, който подходи изключително непрофесионално и си позволи да напише манипулатвини и неверни статии в полза на запазване на установилото се престъпно статукво.

Вени Марковски – служител или член на управителните органи на различни НПО. Приближен до БСП и кумец на Сергей Станишев. Активен противник на промяната на текущото статукво.

Весислава Танчева – приближена до Алексей Петров. Собственик и автор в сайта afera.bg, чрез който разпространява изключително невярна и клеветническа информация.

Владимир Танев – агент “Спасов” от 6ти отдел на ДС е бивш журналист и бивш съдружник на Васил Божков – Черепа във фирмата “МНД”. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Елена Кодинова – бивш колумнист и журналист, който понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.

Елена Маразова – дъщеря на кандидата на БСП за президент Иван Маразов. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Емил Кошлуков – бивш политик, служител на ТВ7, КТБ, Николай Бареков и Цветан Василев. Журналистиката, която прави е непрофесионална, но пък в полза на работодателите му.

Иван Бакалов – журналист, собственик на e-vestnik, който изненадващо за мнозина стана един от органите на про-правителствената пропаганда.

Калина Андролова – бивш колумнист и журналист, приближена до Любен Дилов, известна най-вече с расистката си статия-манифест “За циганите и д-р Менгеле”. Национал-социалистка, участник в манипулациите в полза на олигархичното статукво и руската доминация в България.

Калин Кирилов – приближен до БСП, служител в общинско предприятие Стопанисване и управление на общинската собственост в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Катя Христова – известна като Вождесата. Ръководител на червените пенсионери и общински съветник от БСП в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Кеворк Кеворкян – агент Димитър от ДС. Обслужва интересите на олигархията и на организираната престъпност, приближен до Робърт Максуел, Огнян Дойнов, Христо Христов и Любен Гоцев.

Кольо Колев – още един социолог, част от кръговете около БСП. Изключително активен в манипулативното изкривяване на истината, включително за обществените процеси и настроения към юнските протети.

Ленко Петканин – активист на младежкото БСП, близък до Кирил Добрев. Участник в опита за погром над Софийския Университет в съучастие с представители на нацистки организации, футболни агитки и осъждани за тежки криминални деяния.

Любка Качакова – бивш заместник министър в пватилеството на НДСВ и ДПС, отстранена заради корупционни злоупотреби. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. политическа партия “Гражданска инициатива”, която дублира името на автентичната организация Гражданска инициатива създадена от дисидента Собаджиев. Участва в групата “София без блокади”, инициирана от БСП.

Любослава Русева – бивш колумнист и журналист, който понастоящем обслужва интересите на статуквото чрез Тошо Тошев.

Мария Пиргова – политолог, приближена до Жан Виденов и Христо Ковачки, съветник на  Георги Първанов. В момента част от близкия кръг на Ахмед Доган. Майка на Достена Лаврен. Манипулира под прикритието на експертността.

Мирослава Кортенска – преподавател и изкуствовед. Участва като “гражданин” в манипулация и подмяна на фактите около протестите, както и това, което ги провокира. Съдена е за клевета.

Михаил Михайлов – известен като Шамара. Съдружник на осъдения за трафик на хора Иван Главчев – Ванко 1. Бивш член на ГЕРБ, понастоящем един от водачите на т.нар. контрапротест, организиран от БСП и финансиран от олигархията.

Николай Бареков – телевизионен водещ, известен с непрофесионалното и неетичното си поведение, най-често в полза на управляващи и сенчести бизнесмени. Кумец на Бойко Борисов, близък до Делян Пеевски и Цветан Василев, от лятото насам Бареков подготвя влизането си в политиката с антиевропейска платформа, подкрепяна от ВМРО и други ксенофобски организации. В момента организира скъпо струващо турне с неясно финансиране, както и фалшификат на “Града на истината”, станал известен като “Град на лъжата”.

Николай Михайлов – психиатър, който не успява да намери своето място в ДСБ. Поради тази причина активно участва в разрушаването на десницата. Представя се за политически анализатор.

Николай Николаев – представя се за студент, всъщност е общински съветник от БСП в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Нина Гергова – гражданката Гергова е също един от най-активните участници във февруарските протести. Впоследствие се оказа приближена до БСП и правителството, един от най-активните противници на блокадите в София и участник в опита за погром над Софийския Университет. Допускана е в качеството ѝ на “гражданин” до премиера Орешарски. Член на управителния орган на НПО Екологична организация – Родопи, която се финансира по различни програми.

Нора Стоичкова – представящата се за журналистка Стоичкова е активен про-правителствен пропагандатор, с доходи с нясен източник.

Петър Волгин – представя се за ляв журналист, ръководи изключително манипулативно предаване в разрез със Закона за защита от дискриминация и всякакъв професионализъм и морал, проводник на чужди интереси, включително на В. Путин, и всичко това в ефира на обществена медия, финансирана от бюджета.

Петър Кичашки – приближен до Борислав Цветков, създаде и поддържа с неясно финансиране проправителствения сайт hashtag-bg.com, чрез който се разпространява невярна и манипулативна информация.

Петьо Блъсков – заедно с агент Бор баща на профанизацията на медиите в България. Участва активно в политическата и обществената подмяна, включително на протестите.

Радослав Каратанчев – работи в Агенцията за чуждестранна помощ. Приближен на Жорж Ганчев, като такъв е заместник-председател на Български Бизнес Блок и съветник в Народното събрание. Впоследствие приближен до Бойко Борисов и като такъв е в борда на директорите на дружеството с държавно участие “Академика 2000″. След като Борисов не го назначава за директор на Български Спортен Тотализатор, Каратанчев организира кампания срещу него. Понастоящем един от водачите на т.нар. контрапротест, организиран от БСП и финансиран от олигархията.

Радослав Петров – бивш кандидат за кмет на Батановци от БСП, понастоящем работи в Двореца на културата в Перник. Организатор на контрапротеста срещу преподавателите и студентите на Деня на Будителите.

Румен Петков – бивш министър на вътрешните работи, дългогодишен депутат от БСП, приближен до Андрей Луканов и Богдан Николов, както и до много фигури от криминалния контингент като братя Галеви.

Станислав Недков – Стъки – MMA боец, съпруг на Юлиана Дончева, приближен до фигури от криминалния контингент, лидер на ГОРД на Слави Бинев за Велико Търново, организатор на силовите акции и бригади на Николай Бареков. Осъждан за рекет.

Тошо Тошев – считан за бащата на политическата манипулация и съсипването на политици. Към момента собственик на вестник Преса. Активен манипулатор и проводник на сенчести интереси. Агент Бор от 6то управление на ДС.

Явор Гечев – приближен до Сергей Станишев. Майка му е част от обръча от фирми около БСП и ДПС. Посредством помощта на футболни агитка, заплахи, натиск, изнудване и манипулация на изборните резултати Гечев е избран и преизбран за председател на същото младежко БСП. По същия начин става депутат и заместник-министър.

Явор Дачков – бивш телевизионен водещ, към настоящия момент представлява интересите на Алексей Петров в различни издания и инициативи. Представлява и Моника Йосифова-Станишева, от чието име се разпорежда в БГНЕС. По време на протест пред БНР заплашва, че би застрелял участниците с пушка.

Не може да не се отбележи, че почти всички изброени са обединени от зависимостите си – принадлежност към комунистическия репресивен апарат, криминално минало, корупционни или политически обвързаности, както и от изповядването на крайни идеологии като фашизъм, национал-социализъм, сталинистки комунизъм. Текущите им активности водят към бившата Държавна Сигурност, БСП, ДПС, Цветан Василев и Делян Пеевски.

Мораториумът върху продажбата на земя, гласуван от 42рото Народно Събрание на 24.10.2013г., освен че е неприемлив акт с изключително неприятни икономически, вътрешно-политически и външно-политически последици за България (по темата Радан Кънев – “Нов мораториум върху здравия разум …” и Христо Христов – “Мораториум върху икономиката“), е и поредно парче от все по-ясно очертаващата се заплаха за европейското бъдеще на България.

Изгледите България да напусне Европейския Съйз стават все по-осезаеми, въпреки абсурдността на подобна идея. Все пак сигналите не са за подценяване, както и все по-засилващото се руско икономическо и политическо влияние в страната. Някои от най-видимите признаци са следните:

– Енергийна зависимост от Русия, която ѝ дава мощен инструмент за натиск. Доколко това е изкрлючително опасно може да се оцени на база на газовата криза от 2009г., когато България стана жертва на конфликта межку Владимир Путин и Юлия Тимошенко.

– Силно влияние на работещи за Евразийския Съюз върху настоящото правителство, като например Боян Чуков, съветник, който дори има собствен кабинет в Министерски съвет.

– Все по-агресивно навлизане на ВТБ в България. Основен акционер в банката е руското правителство, с 60.9%. ВТБ влезе в България чрез своя офшорен фонд “ВТБ капитал”, който купи “Делта капитал” – собственост на братя Велчеви и Катев. В последствие дружеството “ВТБ Капитал” с главен директор Милен Велчев купува акциите на Dewa International Limited в КТБ и така е придобива 9.9% от банката. В КТБ има участие и Инвестиционният фонд на султаната Оман. “ВТБ Капитал” купува ключови активи като “Булгартабак холдинг”, а в партньорство с КТБ и “Виваком”. Освен икономически интереси, банката и руското правителство преследват стратегически геополитически цели в България.

– Големи инвестиции от фондове в Оман и Катар с неясна собственост – твърди се, че отново зад тях се крият руски капиталии интереси. Един от акционерите във ВТБ е фонд от Катар.

– Руска инвазия по Черноморието и не само. Въпреки популистките доводи, касаещи купуването на земя от чужденци, създаването на изцяло руски квартали в Поморие, Ахтопол, Бургас – Сарафово и други градове по Юожното Черноморие остава без широк обществен отзвук. От следващата есен се очаква да бъдат отворени 2 руски училища, в в Бургас и Поморие, а руските жители на Поморие са поискали от общината официалната кореспонденция да се води на руски език. В разрез с българското законодателство общината се е съгласила, което е сигнал за бъдещи проблеми в региона.

– Забранени за достъп имоти и плажове, като лагера на Юрий Лужков на Камчия.

– Влияние на Русия над голяма част от българските политици, най-вече от БСП и представители на националистическите партии като Атака. Влияние и върху собственици на банки и медии с монополно положение като Цветан Василев.

– Пропаганда от страна на партийната телевизия Алфа и други медии (включително обществената и финансирана от бюджета БНР), водещи обществени фигури и университетски учени, внушаващи европесимизъм и поддържащи изключително вредната теза, че Русия е пръв приятел и спасител. Внушава се и тезата, че например бежанците са от лошите имигранти, но руснаците са от добрите, защото безкористно инвестират в българската икономика.

Всичко изброено не е новост, а продължение на имперската стратегия на Русия за доминация на Балканите, която продлъжава вече 2 века и която достига своя апогей по време на авторитарния режим на БКП, когато де факто България е почти васална на СССР, а държавата обслужва интересите на Москва, вместо тези на своите граждани. Бившият президент Георги Първанов и БСП през годините на прехода също водеха държавата към различни зависимости, като например тъй наречения енергиен Голям шлем.

И все пак, особено притеснителни през последните месеци, след избора на 42рото Народно събрание, са опитите за реставрация на статуквото отпреди 89та година. Евроскептицизмът, съчетан с продължаваща икономическа криза, усещане за безизходица и носталгия по фалшивите спомени за необятните руски пазари са плодородна почва за насаждане на идеи и превземане на стратегически икономически и политически инструменти, с цел скъсване с ЕС и връщане в орбитата на Москва.

Доколко това е реалистичен сценарий е трудно да се прогнозира, но след избора на Делян Пеевски и при доминиращата безкритичност по отношение на руския въпрос, напускането на Европейския Съюз не е невъзможно.

Ние сме студенти, всеки със своите учебни и работни задължения. Имаме опасния навик да казваме, каквото мислим. Свикнали сме да обичаме истината, доблестта и да съдим според делата, а не според думите.

Живеем във фасадна демокрация, под лапите на политическия цинизъм и партийната недалновидност. Тънем в мизерия, апатия и бездушие. За 23 години три милиона българи напуснаха страната. Ние решихме да не бъдем следващите.

Ние решихме да си върнем правото на бъдеще в България.

Считано от днес (23.10.2013 г.), ние окупираме най-голямата аудитория (272) в Софийски университет “Св. Климент Охридски” – институцията, която винаги е била коректив на всяка една власт. Като активни и мислещи студенти смятаме за свое право и отговорност да изразим несъгласието си с наглостта на самозадоволяващия се български политически елит през последните години.

Време е да получим отговори. Време е да заживеем в истинска демокрация и в общество, в което знанието се цени.

Търсим морална отговорност от своите преподаватели начело с проф. Димитър Токушев, председател на Конституционния съд и преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, отговорност за връщането на олицетворението на българската олигархия Делян Пеевски като депутат в Народното събрание. Питаме се докога законите ще се тълкуват спрямо силните на деня и изразяваме възмущението си за взетото от съда решение. Решение, което твърдо отхвърляме, защото нарушава обществените норми и нашите критерии за морал.

Това ли е примерът, който преподавателите на Софийския университет, които имат морална отговорност не само пред цялото общество, но и в частност пред стотиците студенти, които обучават всяка година, искат да дадат на своите студенти? На това ли се учат бъдещите съдии, адвокати, прокурори, а може би и политици? Че независимият орган зависи от силния на деня?

Бихме искали да изразявам възмущението си за взетото от Конституционния съд решение и заявяваме, че очакваме отговор!

Вече четири месеца значителна част от българското общество задава един прост въпрос. Вече четири месеца тези, които дължат отговора, твърдят, че такъв не ни се полага. Тъй като нито медиите, нито възмутеното общество, нито дори уличният натиск успяха да получат отговора, решихме, че е наш личен дълг за зададем въпроса отново.

Питаме – Кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС?

Търсим отговора, чрез който ще разберем кой управлява държавата. Наше разбиране е, че избирателят има право да получи какъвто поиска отговор от избраника. Считаме отказа да се даде отговор на един елементарен въпрос, задаван вече повече от 130 дни, задаван от хиляди българи, за незачитане на обществения договор и за абсолютно неуважение към изначалния носител на суверенитета – народа.

И понеже този въпрос бе задаван безброй пъти и безброй пъти отговорни лица избягаха от него по всевъзможни начини, ние настояваме за следното:

– Министър-председателят на Република България да заяви публично и под клетва, кой предложи Делян Пеевски за председател на ДАНС!

– Настояваме също министър-председателят да заяви публично кои бяха критериите, които изпълнителната власт счете за меродавни при преценката за това кой да бъде предложен за председател на ДАНС?

Отговор на въпросите:

– Кои от личностните и професионалните качества на избрания отговарят на поставените критерии?

– Кои бяха другите кандидати, които Делян Пеевски надмина по личностни и професионални качества?

– Защо, ако изпълнителната власт в лицето на министър-председателя е била убедена в наличието на тези качества и в адекватността на кандидатурата за поста председател на ДАНС, тя бе гласувана без никакво обществено обсъждане?

– Защо обществото научи за кандидатурата post factum?

Настояваме на всички тези въпроси да бъде даден отговор!

Настояваме Делян Пеевски да подаде оставка като народен представител в 42-рото Народно събрание.

За нас е неприемливо човек, станал повод за масови протести, продължаващи вече четири месеца, да се завърне в Народното събрание. Властта на никой политик не трябва да бъде самоцел. Той трябва да получава властта си само и единствено ако народът желае неговото представителство. В случая с Делян Пеевски, считаме, че достатъчно голяма част от обществото показа в последните четири месеци, че сваля кредита си на доверие от този народен представител. В такъв случай – той трябва да си подаде оставката пред 42-рото Народно събрание.

Твърдо сме убедени, че сегашните управляващи са изчерпали и без това ниския кредит на доверие, който получиха от последните избори. Настояваме всяка следваща власт да бъде само в интерес на хората и да работи за бъдещето на страната, а не за облагородяването на поредните олигарси. Работа за високо образование и наука, чрез които да постигнем развитие.

Разбрахме, че на повечето “народни представители” наистина “не им пука” за мнението на българските граждани или за това, че българската младеж иска да живее в едно по- съвременно, по-добро общество. С пълното съзнание сме, че борбата ни ще бъде трудна, защото не е борба за материалното, а за духовното, борба за принципа, а не за поредните два лева увеличение.

Колкото и да се опитват да ни манипулират, ние не вярваме на новоизлюпени спасители. Наясно сме, че политическата арена ще привлича винаги недостойни авантюристи, обслужващи всякакъв друг интерес, но не и интереса на хората. Но това може да се промени, ако ние, гражданите, имаме активна гражданска позиция и я отстояваме. Ние, студентите, избрахме да се борим.

Не е ясно дали ще успеем поне в една битка, но знаем, че това за което си струва да се борим, е това, за което си струва да се живее.

Студентите,окупирали ауд. 272 в Софийски университет

Един текст на Владимир Левчев за “Дневник“.

И Николай Бареков след Мишо Шамара се зае с благородната задача да клати стола на президента Плевнелиев. Приготвил си бил бялата риза, сложил си бил главата в торбата и така щял да излезе на мегдана. С танцова стъпка…

Но освен този стожер на политическия морал множество смели бойци на тихия фронт са призовани да работят за разклащането на президентския стол. И за пълзящата реставрация.

Защо Плевнелиев? Много ясно – защото не се харесват с Цветан Василев и Делян Пеевски. Защото Плевнелиев си позволява, макар и доста кротко и възпитано, да говори за това, което реално прави правителството на задкулисието – за скандалните назначения, за неоправдания дълг, заложен в бюджета. Кампанията срещу президента започна още в мига, в който стана ясно, че временното му правителство няма да играе по гайдата на сегашните кукловоди на Орешарски.

Възможно е обаче това активно мероприятие да има и друга, по-мръсна цел –

да се дестабилизира не Плевнелиев, а президентската институция

Това не може да бъде в български интерес. Може да бъде само в интерес на сили, които имат полза от тоталната дестабилизация на страната. При този болен парламент, при това немощно правителство на задкулисието, чиято оставка искат повечето българи, президенстството е единствената все още стабилна държавна институция.

Активното мероприятие за очерняне имиджа на президента върви по добре познати схеми. Първо, ползва се аргумента ad hominem – ако не можеш да обориш опонента си с разумни доводи, започваш да го оплюваш лично. Дори в един момент да се докаже, че казаното срещу него е клевета, съмнението у хората ще остане. Така едно време Държавна сигурност действаше срещу дисидентите. Те биваха представяни като неморални хора в личния си живот, без изобщо да се споменават политическите им искания. Както гласеше един виц от онова време: ти пусни слух, че сестра му е еди-каква си, пък той после нека се оправдава, че нямал сестра.

Оплюването на президента става

и по друга идеологическа схема, позната ни от тоталитарно време: всеки, който е богат, е враг на народа

Дори по-трудолюбивият селянин, спечелил пари с двете си ръце и с пот на челото, е “кулак” и враг на народа. Богатите по идеологическа презумпция са крадци и престъпници.

Най-мръснишкото е, че точно олигарсите, свързани с бившите тайни служби и комунистическата партия, си позволяват да обвиняват някой, който не е от тях, незаконно забогателите, за това, че е забогатял.

Съзнателно се променя и смисълът на думите. Така през деветдесетте години думата ченге, която през осемдесетте означаваше доносник на ДС, започна да се използва в позитивен смисъл за полицай. Един вид доносниците на ДС, на репресивната машина на Партията, са били чисто и просто честни полицаи. Така сега някои се опитват да инсинуират, че всички богати хора са олигарси.

Но олигарх означава не просто много богат човек

а крупен монополист, ползващ държавната власт за своето лично обогатяване. И богатството си за лична власт в държавата. Олигархията и у нас, както в Русия, от създаването си през 90-те години на миналия век е тясно свързана с бившите тайни служби на комунистическата власт.

Ченгетата от 80-те, които навремето громяха капитализма и служеха на комунистическата идея, през 90-те станаха капиталисти и после истински олигарси. Но крадецът вика “дръжте крадеца”. Точно те сочат с пръст всеки забогатял човек, който не е от техния клуб.

Друг самоотвержен боец на Партията и реставрацията, Мая Манолова, пусна сигнала за надпечатани бюлетини в Костинброд в предизборния ден за размисъл. Така депутатката на БСП (независимо дали го е направила съзнателно или несъзнателно) взе участие в едно

епохално активно мероприятие

Целта очевидно беше да се повлияе на избирателната активност по време на парламентарните избори, които се очакваше БСП да изгуби, както и да се повлияе на някои потенциални гласоподаватели за ГЕРБ. Така и стана. БСП изгуби, но ГЕРБ не спечели достатъчно гласове. След което ненадейно се оказа, че ДПС и “Атака” служат на един и същ господар. И така се създаде новата тройна коалиция на изгубилите изборите. (Според думите на Осман Октай по Би Ти Ви Волен Сидеров, който крепи това правителство, получавал от КТБ месечен превод в размер на 40 хиляди лева. Ако е така – добра цена за осигуряване на кворум!)

Но какво стана с обвиненията, че била подготвяна грандиозна фалшификация на изборите през май? Прокуратурата не достигна до такава. Единственото повдигнато обвинение е, че държавен служител не е упражнил контрол върху отпечатаните количества бюлетини, заради което печатницата е получила облаги. А парламентарният колега на Мая Манолова Петър Кънев от БСП, който също има печатница, каза, че бюлетините, открити в Костинброд, са в рамкитре на стандартния излишък…

Но мисля, че първото и най-зловещото от поредицата активни мероприятия, извършвани през последната година, беше завишаването на сметките за ток през януари. То доведе до всенародно недоволство, масови протести и бърза оставка на Борисов. Това беше

видимото началото на олигархическия преврат

макар че той е бил започнал в задкулисието още преди това, по време на правителството на ГЕРБ.

Очевидна беше връзката на това активно мероприятие с провалилия се референдум за строителството на АЕЦ “Белене” и огромните финансови и политически интереси, свързани с това пагубно за страната строителство.

Пълзящата реставрация има и друго, доста стряскащо измерение. Конституционният съд отмени лустрационни текстове в Закона за радио и телевизия, които не позволяваха на агенти на ДС да бъдат на ръководни длъжности. Депутати на БСП и “Атака” искат да върнат параграф 12 в Закона за досиетата, отменен през декември от ГЕРБ и “Синята коалиция”. (Интересното е, че отмяната му стана в навечерието на пълзящия преврат.)

Параграф 12 забраняваше обявяването на кадрите на Държавна сигурност на ръководни постове в Националната разузнавателна служба – наследник на Първо главно управление на ДС и в служба “Военна информация” – наследник на комунистическото Военно разузнаване. Реставрационният процес продължава. БСП и “Атака” искат отново да затворят досиетата на кадрите на комунистическите тайни служби в съвременните разузнавателни служби на България.

И това става четвърт век след падането на тоталитарната власт! Комунистическата власт в България продължи 45 години, но 25 години след падането й

агентите на ДС все още са навсякъде на ръководни длъжности и ключови позиции в държавата

За всички е ясно, че майката на нашата олигархия е Държавна сигурност, от чиито редици се създадоха така наречените групировки през 90-те години. Също така е ясно, че нашата Държавна сигурност винаги е била на практрика филиал на КГБ. По тоталитарно време тя е обслужвала не българските национални интереси, а съветските политически интереси.

Има ли руски интереси в България днес? Разбира се, и то много големи. Нашата енергетика е зависима изцяло от Русия. Според статия на “Дойче веле” от 6 октомври България има огромни, но неефективни енергийни мощности, създадени по съветско време, и е силно зависима от един енергиен вносител, което многократно повишава цените на тока. Това се казва в германски експертен анализ. Казва се също така, че монополното положение на “Газпром” като единствен доставчик на природен газ в България нарежда страната сред петте държави с най-високи цени на природния газ в Европа.

Нашата енергийна зависимост от Русия обаче крие и големи политически опасности

Украйна е един пример как Путин използва руския газов експорт за политически натиск. Отдавна се подозира, че Русия се опитва да употреби България като свой троянски кон в Европейския съюз. Някои дори открито призовават за наше членство в Евразийския съюз на Путин. А атакисти обявяват западните страни – членки на Европейския съюз, за неоколониалисти.

У нас се извършва подмолен преврат, пълзяща реставрация. Отново и отново се появяват неща, които мислехме, че са останали в миналото с приемането ни в Европейския съюз. Явяват се нови и нови доказателства, че

Държавна сигурност е все още жива и активна организация, а не някакъв пенсионерски клуб

Дейността на тази организация винаги е била тайна и подмолна. Тя включва компромати, активни мероприятия, шантаж, икономически натиск. Но също така, когато е възможно, законодателни и съдебни действия за връщане към миналото. Всичко това се извършва много по-лесно, когато на власт е едно безпринципно и продажно парламентарно мнозинство. Управлява ни коалиция от партии, които биха направили всичко, за да се задържат на власт.

Те обаче като вавилонския цар Валтасар вече са прочели надписа на стената. А той гласи: “Бог преброи дните на твоето царство и му слага край”. Сега пируват като за последно, защото знаят, че едва ли пак ще дойдат на власт.

Освен ако пълзящата реставрация не ни върне окончателно 25 години назад във времето на тоталитарната власт на БКП.