Опорни точки “За протестите”

Вчера през BalkanLeaks излезе наяве инструкция за отразяване на протестите и полицеското насилие от 12ти ноември 2013та година. Технически автор на документа е Тодор Пройчев – парламентарен секретар на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Днес стана ясно, че истинският автор е Румен Гечев, инжeнера на хиперинфлацията при Жан Виденов, а автентичността на документа е потвърдена  и от председателя на Народното събрание Михаил Миков. Това със сигурност е само една от поредицата инструкции, които имат за цел да делегитимират и подменят протестите.

oporna tochka

Текстът:

Опорни точки
За протестите

През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на “Котараците”, “Титаните” от чистотата. На практика имаше 2 протеста:

Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – “зелени”, анархисти, “традиционните” протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и “студента” с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.

Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от “втора линия”. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски “протест”, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от “Титан” и свързани с бившия шеф на “Напоителни системи”. Отново – “зелените”, свързани с Прокопиев, включително и журналистка Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в “Дневник”, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов.

Разплащането с “протестиращите” – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за “протестиращ”. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник. Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за “полицейското насилие” при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за “полицейското насилие”.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на “протестите”, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира “протестна вълна”. Досега “протестите” така и не успяха да “излязат” от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с “граждански” такъв в София”.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА.

Advertisements

Риск за европейското бъдеще на България

RussianBearGasEU

Мораториумът върху продажбата на земя, гласуван от 42рото Народно Събрание на 24.10.2013г., освен че е неприемлив акт с изключително неприятни икономически, вътрешно-политически и външно-политически последици за България (по темата Радан Кънев – “Нов мораториум върху здравия разум …” и Христо Христов – “Мораториум върху икономиката“), е и поредно парче от все по-ясно очертаващата се заплаха за европейското бъдеще на България.

Изгледите България да напусне Европейския Съйз стават все по-осезаеми, въпреки абсурдността на подобна идея. Все пак сигналите не са за подценяване, както и все по-засилващото се руско икономическо и политическо влияние в страната. Някои от най-видимите признаци са следните:

– Енергийна зависимост от Русия, която ѝ дава мощен инструмент за натиск. Доколко това е изкрлючително опасно може да се оцени на база на газовата криза от 2009г., когато България стана жертва на конфликта межку Владимир Путин и Юлия Тимошенко.

– Силно влияние на работещи за Евразийския Съюз върху настоящото правителство, като например Боян Чуков, съветник, който дори има собствен кабинет в Министерски съвет.

– Все по-агресивно навлизане на ВТБ в България. Основен акционер в банката е руското правителство, с 60.9%. ВТБ влезе в България чрез своя офшорен фонд “ВТБ капитал”, който купи “Делта капитал” – собственост на братя Велчеви и Катев. В последствие дружеството “ВТБ Капитал” с главен директор Милен Велчев купува акциите на Dewa International Limited в КТБ и така е придобива 9.9% от банката. В КТБ има участие и Инвестиционният фонд на султаната Оман. “ВТБ Капитал” купува ключови активи като “Булгартабак холдинг”, а в партньорство с КТБ и “Виваком”. Освен икономически интереси, банката и руското правителство преследват стратегически геополитически цели в България.

– Големи инвестиции от фондове в Оман и Катар с неясна собственост – твърди се, че отново зад тях се крият руски капиталии интереси. Един от акционерите във ВТБ е фонд от Катар.

– Руска инвазия по Черноморието и не само. Въпреки популистките доводи, касаещи купуването на земя от чужденци, създаването на изцяло руски квартали в Поморие, Ахтопол, Бургас – Сарафово и други градове по Юожното Черноморие остава без широк обществен отзвук. От следващата есен се очаква да бъдат отворени 2 руски училища, в в Бургас и Поморие, а руските жители на Поморие са поискали от общината официалната кореспонденция да се води на руски език. В разрез с българското законодателство общината се е съгласила, което е сигнал за бъдещи проблеми в региона.

– Забранени за достъп имоти и плажове, като лагера на Юрий Лужков на Камчия.

– Влияние на Русия над голяма част от българските политици, най-вече от БСП и представители на националистическите партии като Атака. Влияние и върху собственици на банки и медии с монополно положение като Цветан Василев.

– Пропаганда от страна на партийната телевизия Алфа и други медии (включително обществената и финансирана от бюджета БНР), водещи обществени фигури и университетски учени, внушаващи европесимизъм и поддържащи изключително вредната теза, че Русия е пръв приятел и спасител. Внушава се и тезата, че например бежанците са от лошите имигранти, но руснаците са от добрите, защото безкористно инвестират в българската икономика.

Всичко изброено не е новост, а продължение на имперската стратегия на Русия за доминация на Балканите, която продлъжава вече 2 века и която достига своя апогей по време на авторитарния режим на БКП, когато де факто България е почти васална на СССР, а държавата обслужва интересите на Москва, вместо тези на своите граждани. Бившият президент Георги Първанов и БСП през годините на прехода също водеха държавата към различни зависимости, като например тъй наречения енергиен Голям шлем.

И все пак, особено притеснителни през последните месеци, след избора на 42рото Народно събрание, са опитите за реставрация на статуквото отпреди 89та година. Евроскептицизмът, съчетан с продължаваща икономическа криза, усещане за безизходица и носталгия по фалшивите спомени за необятните руски пазари са плодородна почва за насаждане на идеи и превземане на стратегически икономически и политически инструменти, с цел скъсване с ЕС и връщане в орбитата на Москва.

Доколко това е реалистичен сценарий е трудно да се прогнозира, но след избора на Делян Пеевски и при доминиращата безкритичност по отношение на руския въпрос, напускането на Европейския Съюз не е невъзможно.