Мораториумът върху продажбата на земя, гласуван от 42рото Народно Събрание на 24.10.2013г., освен че е неприемлив акт с изключително неприятни икономически, вътрешно-политически и външно-политически последици за България (по темата Радан Кънев – “Нов мораториум върху здравия разум …” и Христо Христов – “Мораториум върху икономиката“), е и поредно парче от все по-ясно очертаващата се заплаха за европейското бъдеще на България.

Изгледите България да напусне Европейския Съйз стават все по-осезаеми, въпреки абсурдността на подобна идея. Все пак сигналите не са за подценяване, както и все по-засилващото се руско икономическо и политическо влияние в страната. Някои от най-видимите признаци са следните:

– Енергийна зависимост от Русия, която ѝ дава мощен инструмент за натиск. Доколко това е изкрлючително опасно може да се оцени на база на газовата криза от 2009г., когато България стана жертва на конфликта межку Владимир Путин и Юлия Тимошенко.

– Силно влияние на работещи за Евразийския Съюз върху настоящото правителство, като например Боян Чуков, съветник, който дори има собствен кабинет в Министерски съвет.

– Все по-агресивно навлизане на ВТБ в България. Основен акционер в банката е руското правителство, с 60.9%. ВТБ влезе в България чрез своя офшорен фонд “ВТБ капитал”, който купи “Делта капитал” – собственост на братя Велчеви и Катев. В последствие дружеството “ВТБ Капитал” с главен директор Милен Велчев купува акциите на Dewa International Limited в КТБ и така е придобива 9.9% от банката. В КТБ има участие и Инвестиционният фонд на султаната Оман. “ВТБ Капитал” купува ключови активи като “Булгартабак холдинг”, а в партньорство с КТБ и “Виваком”. Освен икономически интереси, банката и руското правителство преследват стратегически геополитически цели в България.

– Големи инвестиции от фондове в Оман и Катар с неясна собственост – твърди се, че отново зад тях се крият руски капиталии интереси. Един от акционерите във ВТБ е фонд от Катар.

– Руска инвазия по Черноморието и не само. Въпреки популистките доводи, касаещи купуването на земя от чужденци, създаването на изцяло руски квартали в Поморие, Ахтопол, Бургас – Сарафово и други градове по Юожното Черноморие остава без широк обществен отзвук. От следващата есен се очаква да бъдат отворени 2 руски училища, в в Бургас и Поморие, а руските жители на Поморие са поискали от общината официалната кореспонденция да се води на руски език. В разрез с българското законодателство общината се е съгласила, което е сигнал за бъдещи проблеми в региона.

– Забранени за достъп имоти и плажове, като лагера на Юрий Лужков на Камчия.

– Влияние на Русия над голяма част от българските политици, най-вече от БСП и представители на националистическите партии като Атака. Влияние и върху собственици на банки и медии с монополно положение като Цветан Василев.

– Пропаганда от страна на партийната телевизия Алфа и други медии (включително обществената и финансирана от бюджета БНР), водещи обществени фигури и университетски учени, внушаващи европесимизъм и поддържащи изключително вредната теза, че Русия е пръв приятел и спасител. Внушава се и тезата, че например бежанците са от лошите имигранти, но руснаците са от добрите, защото безкористно инвестират в българската икономика.

Всичко изброено не е новост, а продължение на имперската стратегия на Русия за доминация на Балканите, която продлъжава вече 2 века и която достига своя апогей по време на авторитарния режим на БКП, когато де факто България е почти васална на СССР, а държавата обслужва интересите на Москва, вместо тези на своите граждани. Бившият президент Георги Първанов и БСП през годините на прехода също водеха държавата към различни зависимости, като например тъй наречения енергиен Голям шлем.

И все пак, особено притеснителни през последните месеци, след избора на 42рото Народно събрание, са опитите за реставрация на статуквото отпреди 89та година. Евроскептицизмът, съчетан с продължаваща икономическа криза, усещане за безизходица и носталгия по фалшивите спомени за необятните руски пазари са плодородна почва за насаждане на идеи и превземане на стратегически икономически и политически инструменти, с цел скъсване с ЕС и връщане в орбитата на Москва.

Доколко това е реалистичен сценарий е трудно да се прогнозира, но след избора на Делян Пеевски и при доминиращата безкритичност по отношение на руския въпрос, напускането на Европейския Съюз не е невъзможно.