Опорни точки “За протестите”

Вчера през BalkanLeaks излезе наяве инструкция за отразяване на протестите и полицеското насилие от 12ти ноември 2013та година. Технически автор на документа е Тодор Пройчев – парламентарен секретар на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев. Днес стана ясно, че истинският автор е Румен Гечев, инжeнера на хиперинфлацията при Жан Виденов, а автентичността на документа е потвърдена  и от председателя на Народното събрание Михаил Миков. Това със сигурност е само една от поредицата инструкции, които имат за цел да делегитимират и подменят протестите.

oporna tochka

Текстът:

Опорни точки
За протестите

През целия ден и вечерта на 12 ноември едва ли са протестирали повече от 1600 души. Организатори – Бойко Борисов, Цветанов, кръга на “Котараците”, “Титаните” от чистотата. На практика имаше 2 протеста:

Първият по-рано през деня – около 500 души в пика. Профил: около 2/3 или 300 човека – студенти, останалите 1/3 или 200 човека – “зелени”, анархисти, “традиционните” протестъри с тъпаните. На студентите от НАТФИЗ са оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и “студента” с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент (което не означава, че не е такъв). Същият, май, не бил много добре с главата.

Вторият протест – в късните следобедни часове и вечерта. Протеста на погромите и вандалските прояви. Счупени бутилки пред парламента, хвърляни по полицаите, бутилки с минерална вода – също, всичко това се прави от “втора линия”. Рушене, дърпане и бутане на загражденията. МВР издирва извършители на хулиганските и вандалски прояви. Не може да бъде наречен студентски “протест”, защото най-вече самите студенти обявиха, че се прибират в Университета. Протест на ултрасите и агитките, хора от “Титан” и свързани с бившия шеф на “Напоителни системи”. Отново – “зелените”, свързани с Прокопиев, включително и журналистка Лора Филева – надничарка при Прокопиев, работи в “Дневник”, и дъщеря на Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера Борисов.

Разплащането с “протестиращите” – в отдалечените от центъра квартали на София, тарифи – между 50 и 80 лева на глава за “протестиращ”. Традиционните автобуси на ГЕРБ от Благоевград и Перник. Профилът на задържаните от МВР почти 50 лица (49 според официалната сводка) на 12 и 13 ноември едва ли отговаря на студентския – основно лица около и над 40 години.

Търси се радикализация и създаването на нов импулс на увяхващия протест (цифрата) с нови цели на протестиращите – МВР и ръководството на министерството. Днес Бойко Борисов за първи път напада МВР и полицията за “полицейското насилие” при снощните й действия и персонално главния секретар Светлозар Лазаров (незаслужено си бил получил генералските звездички), въпреки че нееднократно е декларирал: Няма да хвърля дума срещу българската полиция. В същия ден и протестиращите студенти решават да преместят протеста си пред МВР, за да търсят сметка за “полицейското насилие”.

Днес на практика Борисов потвърждава, че е организатор на метежите. Признава, че организира и медийното отразяване на “протестите”, като ожалва журналистите от БНТ и Канал 3.

Сега Борисов планира “протестна вълна”. Досега “протестите” така и не успяха да “излязат” от София. Затова в събота Борисов свиква партиен протест в Пловдив, където ще дава и указания на кметовете на ГЕРБ в страната да бутат правителството и да организират локални метежи, включително и по темата за бежанците. Пример – бунта в Телиш, организиран от Цецка Цачева и оглавен от Мероприятието е изнесено в Пловдив, за да се създаде впечатление, че има бунтове и извън София. По следващата седмица ще прави протести и в Бургас, Благоевград, Велико Търново, Габрово и т.н. Сценарият на Борисов е да вдигне протестна вълна подобна на тази от февруари. Протестът в Пловдив ще бъде гарниран с “граждански” такъв в София”.

МВР НЕ Е ПРЕВИШИЛО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, А Е ВЪЗСТАНОВЯВАЛО ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, КАКВАТО Е И ОСНОВНАТА МУ ЗАДАЧА. СИЛИ, ОТДЕЛЕНИ ЗА ПРОТЕСТА, НЕ СА В УЩЪРБ НА БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА. НЯМА ПРОМЯНА В БЮЛЕТИНА ЗА 12 НОЕМВРИ. ПРОКУРАТУРАТА СЛЕДИ ЗА ЗАКОННОСТТА НА ДЕЙСТВИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА И ДОСЕГА НЕ Е РЕАГИРАЛА.

Advertisements

Враговете на протеста

lipsa na moral

Важен текст на Бойко Пенчев от блога му Хляб по водата:

Студентската окупация от самото си начало е подложена на невиждана медийна атака по всички фронтове. Както би казал Гео Милев, платени журналисти и разлютена милиция от форумни тролове задръстиха публичното въпроси с въпросите на един псевдо-демократичен псевдо-разум, който истерично врещи:

„Университетът не е място за политически действия!”

„Окупаторите са платени от Иво Прокопиев!” (или Плевнелиев, Бойко Борисов, Миглена Кунева…)

„Искат да върнат Герб на власт!”

И най-повтаряният аргумент:

„Какви са тия 300 души, че ще пречат на останалите 24 000 да си

учат уроците?!”

Осмислянето на събитието непрекъснато се върти около това – малко или много са протестиращите, каква част от студентството (или българския народ като цяло) представляват? Лесно могат да се приведат исторически примери, които показват безсмислието на подобни въпроси. Каква е била представителността на Ботевата чета и каква част от българското население през 1876 г. е одобрявала нейните цели и методи? Или пък един не толкова престижен пример – каква представителност са имали комунистите, заложили бомбата под покрива на църквата „Св. Неделя” през 1925 г.? (Впрочем, не съм чул БСП да се е отрекла от този епизод от своята история)

Историята обаче няма да ни помогне да разберем какво всъщност се случва в Ректората и на улицата днес. Причината бройката на „окупаторите” да изглежда малка на фона на „неокупиращите”, е че в България личното оцеляване, личният дневен ред са се превърнали в публична норма. Именно това е главният „враг” на протеста, на всяко едно смислено колективно действие – апатията, неверието, че „нещо ще се промени”, твърдото убеждение, че „ще дойдат други на власт и пак ще бъде същото”. Само че, както беше казал някой, „песимизмът не винаги е знак за мъдрост”.

Политизацията на Университета не е проблем, а шанс. Истинският проблем не е политизацията, а де-политизацията на обществото ни. Де-политизирано в смисъла на тотално атомизирано, лишено от общ хоризонт, от воля за общи действия. Всеки е съгласен, че обитаваме кочина, но когато някой се опита да я проветри, веднага се появяват гласове, че така нищо няма да стане или че не е демократично да се отваря прозорец, защото на повечето прасета им било добре и така. Разбира се, обществото е станало такова не от само себе си. Този разпад на политическото беше внимателно режисиран от комунистическата мафия и манипулативните й придатъци, наричани за благозвучие „медии” през годините на Прехода. За да стигнем до онези думи на Ботев, пред когото иначе комунистите много се прекланят: „Свестните у нас считат за луди”.

Затова ако бях журналист, щеше да ме е срам да питам ехидно „Колко са окупаторите в 272-ра аудитория?” и нямаше да вра микрофон пред лицето на объркани девойчета на излизане от кафенето, които на въпроса „Подкрепяте ли окупацията?” не знаят какво да отговорят. Защото ако на повечето студенти, както и на по-голямата част от народонаселението, „не им пука”, вината е на медиите. Да не говорим за цинизма на онези „журналисти”, които направиха от простия бодигард Бойко Борисов премиер на България, а сега с фалцетен плам клеймят протестиращите, че искали да върнат на власт „тиквата” и „диктатора”. Бойко Борисов беше любимец на медиите, докато издърпваше електората на традиционната десница, но когато стана конкурент на БСП, изведнъж Бареков и подобните му прозряха, че той бил „мутра”.

Колко са протестиращите студенти и каква част от „народа” са те? Грешен и манипулативен въпрос. Александър Кьосев го каза по най-добрия възможен начин: “Народ” за мен са само тези, които проявяват желание да живеят заедно и притежават политическата воля заедно да определят живота си”. Мога да добавя само едно. Погледнато така, народът в България е малко. Но все пак го има.