Професор Нели Огнянова синтезира състоянието на медиите в България, симтомите на тежката болест и причините за това в броя от 18ти октомври 2013г. на вестник “Култура”. 

Пак за състоянието на медиите

За културата на контрола

Очаквахме членството в ЕС да доведе до повече свобода за медиите. Не се оказа така. За последната година България е поставена в групата на държавите с частично свободни медии. Според проведено наскоро проучване на Асоциацията на европейските журналисти, в българската медийна среда съществува добре развита култура на контрола: медиите са интегрирали и институционализирали канали, по които външното влияние се предава пряко вътре в редакциите.

Не е новост политици да се опитват да влияят върху медиите. Но в последните години има съществена промяна. Медиите у нас изпитват ефектите на две кризи: кризата на традиционните медии в условията на цифров преход и глобалната финансова криза. В тези условия държавата се оказа ключов фактор за позиционирането на медиите на пазара, а често – и за оцеляването им: държавата законодателства, по силата на конституцията се разпорежда с особено ценен ресурс – радиочестотния спектър, разпределя бюджетната субсидия и организира оползотворяването на средствата от европейските фондове в публичен интерес. Осъзнала, че уникалната ситуация предоставя огромни възможности, властта прилага техники за контрол не само върху обществените, а върху всички медии.

Контрол срещу публичен ресурс

Владеенето на лостовете позволява да се постигне и политически, и икономически ефект: от една страна, гарантира медиен комфорт и не допуска до медиите критичните гласове и опозицията; и, от друга, поставя в привилегировано положение и създава благоприятни условия за близките до властта бизнеси, в наши условия станали известни като обръчи или кръгове.

Симптоматиката

Скритите механизми за контрол върху медиите се анализират и описват трудно. Основният проблем е липсата на публично достъпна информация. Все пак обаче, могат да се посочат някои източници.

Правните актове са такъв източник. Могат да се дадат примери:
– законите и измененията в тях: дизайнът на българския цифров преход, включително селекцията на сегашните носители на разрешения и задължително разпространяваните програми, беше регламентиран законодателно;
– регулаторните актове: решенията на КРС за предоставяне на честоти без конкурс създадоха привилегии в самото начало на цифровия преход;
– решенията на Върховния административен съд: например, предоставянето на честоти в съответствие с обема реклама, както и други спорни решения на регулатора, бяха потвърдени от ВАС;
– решенията на Комисията за защита на конкуренцията: има решения на комисията, които създават чувството, че са изготвени буквално от адвокатите на едната от заинтересованите страни.

Медийните войни, припламващи от време навреме, осветяват допълнително отношенията на медийния пазар. Така например, в писмото на Карл фон Хабсбург до Европейската народна партия и Австрийската народна партия по повод сделката за „Труд” и „24 часа” се съдържат факти относно механизмите за контрол върху една медия в случаите, когато се използва банков кредит. В писмото се съдържат данни за кредитни споразумения, съответно за солидарните длъжници – обезпечители.
Журналистическите разследвания, а напоследък и т.нар. изтичане на информация (Уикилийкс) също има отношение към изясняване на техниките за контрол. Пример в тази посока е глобалното журналистическо разследване за собствениците на офшорните компании.
В последните месеци информация, значима за финансирането на медиите, се узнава и вследствие нерегламентиран достъп до кореспонденция (разговори в Скайп) или използване на СРС. В разпространени записи с участието на бившия министър Мирослав Найденов разговорът засяга отношенията олигархия – власт при разпределянето на средства от информационни кампании.

Техниките за контрол

Най-обсъжданата техника за медиен контрол у нас започва с концентрирането на средствата на държавните предприятия от различни икономически сектори в една банка, която става банка на властта. Подобна институция се използва за различни цели, само една от които е финансирането на медийни проекти. Често управленският контрол е у дружества с офшорна собственост. Но непосредственият контрол върху съдържанието се осъществява от физически лица, известни на редакционните колегии и в по-широки кръгове. Пряко свидетелство за това е изказването на бившия министър на културата в правителството на ГЕРБ Вежди Рашидов: „Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари. Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.“ Рашидов смята, че 90 на сто от медиите са „в ръцете на един човек“.

Спрямо издания и журналисти, които коментират критично връзката медии – банка – власт, се завеждат дела или се отправят предупреждения за търсене на отговорност.

– Комисията за защита на конкуренцията, а след това и ВАС, приеха, че с публикации в „Дневник” и „Капитал” се нарушава забраната за нелоялна конкуренция. В публикациите се твърди, че Нова Българска Медийна Група Холдинг се контролира от Корпоративна търговска банка. ВАС приема, че нито кредитирането от КТБ, нито фактът, че КТБ е основен рекламодател във вестниците на групата, са доказателство за контрол.

– Дойче Веле прекрати отношенията си с българските кореспонденти Еми Барух и Иван Бедров след писмо на КТБ (според Дойче Веле: след, но не поради) заради „нарушени журналистически стандарти и коментари, неподкрепени с фактически материал“. Нито в първоначалното съобщение, нито в по-късните изявления на представители на медията се посочва какви стандарти са нарушени. Вече е широко известно писмото на КТБ, в което отново се акцентира върху липсата на доказателства, че Корпоративна търговска банка действа по схемата контрол срещу публичен ресурс. „Думите на служебния премиер Райков: към 31 март 54% от парите на държавните компании са били в една банка се използват за повдигане на неоснователни обвинения срещу Корпоративна търговска банка АД и г-н Цветан Василев“, се казва в писмото.

– И в Българска народна банка беше подадена жалба, в която четири банки, включително КТБ, настояват да се търси отговорност от сайта „Бивол” за публикации, които уронвали доброто име на банките. Така, към правните основания, на които КТБ се позовава в защитата си от публикации, наред с конкурентното законодателство и журналистическите стандарти, се прибавя и Законът за защита на кредитните институции. Неслучайно медийни експерти посочват темите, свързани с функциите на КТБ, между темите табу за България.

– По подобен начин се иска право на отговор от други медии за публикации, в които се твърди, че кръгът търговски дружества, свързан с КТБ, не притежава контрол върху разпространението на печатни издания, тъй като това не се доказвало от Търговския регистър.

Въпреки старателно поддържания информационен дефицит за отношенията банка – медии, КТБ изисква от всеки, който пише по темата, да доказва твърденията си с факти. Съдът за правата на човека е приел в решението Торгейрсон срещу Исландия, че в такива обстоятелства доказването на истинността е една неразумна, ако не и невъзможна задача.

Новите привилегии

Друга техника за контрол, която заслужава отбелязване, е използването на средства от еврофондовете за информационни кампании с участието на медии. Както свидетелства бившият министър на земеделието, техническите задания за обществени поръчки се пишат с участие на ПР-и на медийни собственици. Този начин на изготвяне на заданията не оставя съмнение, че разпределянето не се подчинява на прозрачни и недискриминационни критерии.

Много коментари предизвика информационната кампания за цифровизацията. Тя започна късно, до момента за нея са отишли над 17 млн. лева и гражданите не са убедени в необходимостта от кампанията по начина, по който се проведе. Независимо от това, става ясно, че е обявена нова поръчка за още 1 млн. лева, този път за допълнителна кампания само чрез печатни медии.

Тази техника показва защо членството в ЕС не непременно води до утвърждаване на плуралистична медийна среда. Напротив, у нас именно ползите от членството е възможно да доведат до още по-големи диспропорции. Свидетелства бившият министър на земеделието: „Ако аз съм искал да дам пари (на пиарката на министерството), щях да викна някого от медийните магнати и да им кажа да я ползват като подизпълнител или да се направи фирма с подставени лица. Тогава тя щеше да спечели не 46 хиляди, а 2-3 милиона лева, защото повечето поръчки бяха на подобна стойност. При това, лесни за изпълнение. Смятате ли, че някой от медиите щеше да ми откаже?“

Проявление на същата техника за достъп до общо благо на основата на непрозрачни и дискриминационни критерии е организирането на българския цифров преход, в частност издаването на разрешения за използване на радиочестотен спектър за цифрово разпространение на телевизионни програми. След като настояването на Европейската комисия за съобразяване с правото на ЕС не доведе до резултат, в момента срещу България се води дело пред Съда на ЕС. Избраният от Тройната коалиция непрозрачен начин за издаване на разрешения не беше оспорен от следващото управление. Напротив, по време на управлението на ГЕРБ продължиха непрозрачните трансформации в търговските дружества – носители на разрешенията. А на правителството на Орешарски се пада да защитава въпросната схема пред Съда.

Не по-различно е положението с разпространението на печатни издания. Повече от две години се очакват резултатите от проверката относно наличието на ефективна конкуренция в разпространението, пазарните дялове и бариерите за навлизане на потенциални конкуренти. В рамките на проверката КЗК обяви, че ще изследва наличието на евентуални нарушения.

Закона за защита на конкуренцията. Според общественото мнение, нарушението е драстично. Вежди Рашидов споделя пред „Дневник”: „Аз казах, че цялото медийно пространство е зависимо от монопола на разпространението. Много точно го казах. И ако това не е така, нека някой да излезе и да ми го каже.“

Отвъд очевидното: # кой

Техниките за контрол върху медиите показват ясно, че в българския политически живот има зависимости отвъд очевидното. Гласуваме за партии, но депутатите формират динамични мнозинства за защита на икономически интереси. Изборите се превръщат в капан за наивници.

Подчертан медиен комфорт на властта на ГЕРБ осигуриха медиите, в които се разпорежда опозиционният тогава депутат Делян Пеевски. Причините са отвъд очевидното. Както отвъд очевидното е по какви точно причини и за кои свои качества Пеевски, инсталиран още като студент във властта, свързван с натиск и цензура, назначен по изключение за магистрат без стаж, може да се окаже начело на мощно силово ведомство. Държава, в която подобни решения не могат убедително да се защитят, не отговаря на стандартите за демокрация. „Назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС беше голям шок за нас, за международната общност и затова и аз искам да знам защо беше назначен“, казва британският посланик Джонатан Алън. В такава държава свобода на медиите и медиен плурализъм са трудно постижими.

За ролята на регистрите

Медиен плурализъм не е възможен без прозрачност на собствеността, финансирането и контрола върху медиите. Известно е, че и сега има регистри, които трябва да са източник на достатъчна информация за действителните собственици на печатните издания, както и регистри за електронните медии. Но също така известно е, че действителността се различава от регистрите.

Ето откъси от две симптоматични интервюта на известни фигури:
*
– Колко рекламни агенции притежавате?
– Много. Вярно е, че са много.
– Редно ли е да имате повече от една рекламна агенция?
– Дори да съм направил такива сделки, не е нормално да говоря за тях, понеже са забранени по закон.
– Това, което казахте, звучи като “имам, но не искам да си призная.”
– Точно така. Всъщност, дори си признавам, че имам.
– Категоричният ви отговор относно това имате ли собственост в телевизия?
– Не, защото нямам право по закон. Не казвам, че нямам договор, който да урежда мой финансов интерес.
*
– Всъщност, кой е собственик?
– Ако на вас ще ви е по-удобно да ме наричате собственик, наричайте ме собственик.
– Но всъщност, вие не сте?
– Юридически не.

Диалозите илюстрират отношението към закона. Възможностите на едно лице да има финансов интерес в медии са разнообразни, съответно разнообразни са техниките за контрол върху медиите. В ЕС са разработени мерки за разкриване на действителен собственик, съответно действителен бенефициер при офшорна собственост, във връзка с борбата срещу изпирането на пари. Има, следователно, основа за анализ дали и доколко подобни мерки са приложими и пропорционални на целите за прозрачността на медийния сектор.
Освен това, в правовата държава неспазването на законовите изисквания води до санкции. В България – до заличаване на изискванията.

Вместо заключение

Ако въпросът е откъде да се започне, може да се предложи тезата, че изходните предпоставки за промяна са две: първо, съставът на парламента, и второ, самосъзнанието и самоорганизацията на хората в медиите. Реформата ще изисква законодателни мерки и стриктното им изпълнение. Съдейки по решенията досега, нереалистично е от този парламент да се очакват мерки за защита на медийния плурализъм. Дори ако вследствие на Европейската гражданска инициатива се приеме наднационалното законодателство – директива за медиен плурализъм – като всяка директива, тя ще регламентира само очакваните резултати. А държавите имат свободата и задължението да гарантират средствата за ефективна реализация на тези резултати. Задължително е да се върне доверието в парламента и изборите отново да имат значение за избирателите.

Контролът върху медиите не може да се осъществи без журналистите. Според посоченото в началото проучване на Асоциацията на европейските журналисти, на директен натиск от страна на политици, рекламодатели и представители на различни икономически кръгове са подлагани една трета от анкетираните, а според две трети, натискът е честа практика на техните ресорни или главни редактори. Разбира се, общественото очакване е за достойно и професионално отношение на журналистиката в отговор на техниките за натиск. Но, в допълнение, когато е трудно самостоятелно да се противопоставиш на натиска, може би положението би било различно, ако има работещ механизъм за защита на журналистическия труд.